Парадоксът на Маджарово – да разчиташ на лешоядите, за да оцелееш
На 60 км южно от Хасково, в Източните Родопи, се намира Маджарово. Докато планираме маршрута си за екскурзия по долината на река Арда с нейните живописни меандри, избрахме този дребен град за начало на нашето пътешестване. От 50-те години на ХХ век до края на 80-те той се развива като миньорско населено място и жителите му доближават съвсем 10 000 души. След затварянето на двата рудника на тогавашния минен колос ГОРУБСО Маджарово стартира да се топи. Днес това е най-малкият град в България след Мелник, с население от едвам 670 души, без аптека, без лекари, само че поне все още с учебно заведение.
Маджарово има късмет да оцелее. Съчетанието на река и планина го е благословило с неповторима природа, а мистичните тракийски светилища и колонията тъкмо тук на рядко срещан тип лешояди привличат от ден на ден туристи от страната и чужбина.
До 1959 година, когато го кръщават на името на войводата Димитър Маджаров, селището, ситуирано в долина посред стръмни родопски скали, се е казвало Дупница. Предполага се, че в праисторически времена тук е имало вулкан. Днес река Арда прави в котловината едни от най-живописните си завои. Край Маджарово реката се извива като подкова, а над единия бряг се извисяват съвсем отвесни червеникави скали. При изсъхнало лято в коритото се образуват необятни пясъчни острови, а под сенките на близката дъбова гора летовници и риболовци опъват палатки.
Асфалтовият път от Маджарово към с. Бориславци минава покрай самия меандър на Арда - изпод е реката, а над пътя - скалите. Предвидливо са направени задоволително отбивки, с цел да може умерено да се полюбувате на изумителни гледки.
Точно тук скалите са дом на два типа лешояди - белоглав и египетски. Огромните птици използват естествените скални дупки, с цел да свият гнезда. Местността, наричана Кован кая, е предпазена естествена забележителност. В речната долина се срещат черни щъркели и още над 300 типа птици, от които 11 са включени в Червената книга на Световния съюз за отбрана на природата. Тук може да видите застрашената шипоопашата костенурка, както и доста редки растения като Орфеевото цвете - цъфтящия в лилаво родопски силивряк.
Преди двайсетина години Българското дружество за отбрана на птиците с финансовата поддръжка на швейцарското правителство създава в Маджарово Природозащитен център " Източни Родопи ", за да подпомага възстановяването на колонията белоглави и египетски лешояди. Птиците са били пред изгубване в миньорския интервал, само че през днешния ден в скалите над Арда живеят над 100 фамилии белоглави и над 20 семейства египетски лешояди.
Природозащитният център се намира на километър от входа на града до самата река. Триетажната постройка, в миналото строена за планинска хижа на рудника, в този момент предлага стаи за настаняване, малко ресторантче и изложбена зала. Винаги има гид, подготвен да опише на посетителите любопитни неща за пернатите жители на скалите. Беседата приключва с наблюдаване през далекоглед на гнездата и на реещите се в небето птици. А въоръжени с бинокли, може да слезете до самата река, откъдето също да наблюдавате птиците, или да се изкачите на близкия рид и да употребявате за тази цел специално построеното фотоукритие.
Целогодишно мястото е посещавано от орнитолози и фенове на природата от целия свят, на стажове идват даже студенти от чуждестранни университети. Организират се и разходки с каяк по течението на Арда.
Тракийски мистерии
Всеки е чувал за археологическите комплекси Перперикон и Татул в Източните Родопи. Съвсем покрай Маджарово обаче се намира Кромлех, именуван " българския Стоунхендж " - неповторим мегалитен култов комплекс. Разположен на рид край с. Долни Главанак, той представлява покрито с каменни плочи овално пространство с диаметър 10 метра, обрамчено с каменни блокове с височина от 20-30 см до 1.5 метра.
Кромлех е открит през 1998 година от археолога Георги Нехризов. Предполага се, че тук тракийски жреци са правили религиозни ритуали. Някои учени считат, че това е било антична обсерватория, а каменната структура е била нещо като календар.
До светилището се стига по екопътека (около половин километър). Но единствено след стотина метра по пътеката има телена бариера. Оказва се, че алеята, направена някога към националния археологически обект, в този момент попада в частна благосъстоятелност. Стопанинът е поставил бодлива тел, която отказало доста туристи, тръгнали да видят Кромлех, а общината е безсилна да се оправи с казуса. Ние обаче бяхме предизвестени и знаехме по какъв начин да преминем - преградата се отвързва и отмества, и продължихме нагоре по просека през горичката.
Кромлех е мистерия, само че още по-голяма тайнственост са Глухите камъни.
Местността е на 20 км североизточно от Маджарово по пътя Любимец - Ивайловград. Табела показва отбивката, където под сенките на дърветата има задоволително място да се паркира кола. Черен коларски път води към местността. След близо половин час леко изкачване изведнъж " поникват " големи скали с формата ни зъби, високи 30 метра и ситуирани на групи. Мястото се нарича Глухите камъни, тъй като тук няма ехтене. Все още няма пояснение как скалите " гълтам " звука.
В зъберите античните траки са издълбали ниши, съвсем 500 на брой, повечето с трапецовидна форма, с дълбочина 30-40 см и височина около метър. Някои от нишите се намират на такава височина по отвесните скали, че е мистерия по какъв начин са работили античните каменоделци. Остава тайнственост и какво е предназначението им. Най-популярната хипотеза е, че в тях са погребвали урни с праха на умрелите.
Най-западната канара е най-високата. Дървена стълба води до гробница, евентуално на тракийски държател. На площадката пред гробницата са разкрити останките на раннохристиянска, а по-късно и на средновековна черква. Вдясно от вкопаната в скалата гробница са изсечени още 32 стъпала - към връх Света Марина. На самия връх траките са изкопали 3 на 3 метра контейнер за дъждовна вода. Въпреки жаркото юлско слънце намираме резервоара на половина цялостен. Гледката е изумителна - виждат се и каменните масиви на Глухите камъни, и скалните ниши, цялата котловина на Арда с виещата се речна " змия ", язовир " Ивайловград ". Ако биноклите бяха с нас, несъмнено щяхме да забележим и минаретата на Одрин.
Археолозите и през днешния ден не престават работата си в местността Глухите камъни. Те откриват човешко наличие тук още от четвъртото хилядолетие преди Христа.
Източните Родопи крият още десетки археологически съкровища - тракийски светилища и скални ниши, присъщи единствено за този регион. До с. Долно Черковище, на 10 км западно от Маджарово, да вземем за пример е Пчелната канара - в нея са изсечени над 100 трапецовидни и правоъгълни ниши, напомнящи на пчелна пита. При с. Сеноклас се срещат неповторимите скални слънца, а край с. Горно поле - остатъци от тракийска цитадела и издълбани в скалите басейни за религиозни ритуали.
Въздушните санитари
Наричат лешоядите " санитари на природата " и " въздушно ХЕИ ", тъй като те се хранят с мърша и по този начин защищават другите животни и индивида от болести. Затова изгубването на лешоядите води до увеличение на паразитните заболявания при хората. Тези големи птици с мощни човки имат застрашителен тип, само че в действителност са боязливи и в никакъв случай не атакуват домашни и диви животни. А са съвършени " чистачи " - група от 20 лешояда спокойно може за няколко часа да " заличи " натрупа на една крава.
В България се срещат три типа лешояди - белоглав, черен и египетски, два от които - белоглавият и египетският, живеят в скалите над Арда край Маджарово. Преди 50 години по нашите земи се е срещал и брадатият лешояд, само че той окончателно е липсващ. Бил е прочут и с името " костобер ", защото гълтам даже костите на труповете.
Макар че имат огромни криле (размахът на белоглавия лешояд надвишава 2 метра), те са мързеливи летци. Предпочитат да се реят високо в небето, носени от термиките - потоците от топъл въздух. Ако видите огромни птици да кръжат високо в небето, без да размахват крила, доста е евентуално да са таман лешояди.
От трите типа, които се срещат у нас, единствено египетският е прелетна птица. Когато мигрират към Египет, те не пресичат Средиземно море, защото над него няма топли въздушни течения. Летят само над сушата - през Турция, Сирия, Йордания, до Египет и даже до Централна Африка.
Днес в региона на Маджарово има 21 двойки египетски лешояди. Опазването им е мъчно, тъй като враговете им се множат - далекопроводи, вятърни турбини, ловци. Унищожаването на екземпляри от предпазени типове е закононарушение, само че това не стопира някои авджии. Всяка година природозащитници откриват убити от отрова птици. Не става дума за предумишленост - просто лешоядите са яли от отровни примамки, които хората слагат поради вълци и други хищници. Затова природозащитниците правят информационни акции срещу нелегалното потребление на токсини.
Маджарово има късмет да оцелее. Съчетанието на река и планина го е благословило с неповторима природа, а мистичните тракийски светилища и колонията тъкмо тук на рядко срещан тип лешояди привличат от ден на ден туристи от страната и чужбина.
До 1959 година, когато го кръщават на името на войводата Димитър Маджаров, селището, ситуирано в долина посред стръмни родопски скали, се е казвало Дупница. Предполага се, че в праисторически времена тук е имало вулкан. Днес река Арда прави в котловината едни от най-живописните си завои. Край Маджарово реката се извива като подкова, а над единия бряг се извисяват съвсем отвесни червеникави скали. При изсъхнало лято в коритото се образуват необятни пясъчни острови, а под сенките на близката дъбова гора летовници и риболовци опъват палатки.
Асфалтовият път от Маджарово към с. Бориславци минава покрай самия меандър на Арда - изпод е реката, а над пътя - скалите. Предвидливо са направени задоволително отбивки, с цел да може умерено да се полюбувате на изумителни гледки.
Точно тук скалите са дом на два типа лешояди - белоглав и египетски. Огромните птици използват естествените скални дупки, с цел да свият гнезда. Местността, наричана Кован кая, е предпазена естествена забележителност. В речната долина се срещат черни щъркели и още над 300 типа птици, от които 11 са включени в Червената книга на Световния съюз за отбрана на природата. Тук може да видите застрашената шипоопашата костенурка, както и доста редки растения като Орфеевото цвете - цъфтящия в лилаво родопски силивряк.
Преди двайсетина години Българското дружество за отбрана на птиците с финансовата поддръжка на швейцарското правителство създава в Маджарово Природозащитен център " Източни Родопи ", за да подпомага възстановяването на колонията белоглави и египетски лешояди. Птиците са били пред изгубване в миньорския интервал, само че през днешния ден в скалите над Арда живеят над 100 фамилии белоглави и над 20 семейства египетски лешояди.
Природозащитният център се намира на километър от входа на града до самата река. Триетажната постройка, в миналото строена за планинска хижа на рудника, в този момент предлага стаи за настаняване, малко ресторантче и изложбена зала. Винаги има гид, подготвен да опише на посетителите любопитни неща за пернатите жители на скалите. Беседата приключва с наблюдаване през далекоглед на гнездата и на реещите се в небето птици. А въоръжени с бинокли, може да слезете до самата река, откъдето също да наблюдавате птиците, или да се изкачите на близкия рид и да употребявате за тази цел специално построеното фотоукритие.
Целогодишно мястото е посещавано от орнитолози и фенове на природата от целия свят, на стажове идват даже студенти от чуждестранни университети. Организират се и разходки с каяк по течението на Арда.
Тракийски мистерии
Всеки е чувал за археологическите комплекси Перперикон и Татул в Източните Родопи. Съвсем покрай Маджарово обаче се намира Кромлех, именуван " българския Стоунхендж " - неповторим мегалитен култов комплекс. Разположен на рид край с. Долни Главанак, той представлява покрито с каменни плочи овално пространство с диаметър 10 метра, обрамчено с каменни блокове с височина от 20-30 см до 1.5 метра.
Кромлех е открит през 1998 година от археолога Георги Нехризов. Предполага се, че тук тракийски жреци са правили религиозни ритуали. Някои учени считат, че това е било антична обсерватория, а каменната структура е била нещо като календар.
До светилището се стига по екопътека (около половин километър). Но единствено след стотина метра по пътеката има телена бариера. Оказва се, че алеята, направена някога към националния археологически обект, в този момент попада в частна благосъстоятелност. Стопанинът е поставил бодлива тел, която отказало доста туристи, тръгнали да видят Кромлех, а общината е безсилна да се оправи с казуса. Ние обаче бяхме предизвестени и знаехме по какъв начин да преминем - преградата се отвързва и отмества, и продължихме нагоре по просека през горичката.
Кромлех е мистерия, само че още по-голяма тайнственост са Глухите камъни.
Местността е на 20 км североизточно от Маджарово по пътя Любимец - Ивайловград. Табела показва отбивката, където под сенките на дърветата има задоволително място да се паркира кола. Черен коларски път води към местността. След близо половин час леко изкачване изведнъж " поникват " големи скали с формата ни зъби, високи 30 метра и ситуирани на групи. Мястото се нарича Глухите камъни, тъй като тук няма ехтене. Все още няма пояснение как скалите " гълтам " звука.
В зъберите античните траки са издълбали ниши, съвсем 500 на брой, повечето с трапецовидна форма, с дълбочина 30-40 см и височина около метър. Някои от нишите се намират на такава височина по отвесните скали, че е мистерия по какъв начин са работили античните каменоделци. Остава тайнственост и какво е предназначението им. Най-популярната хипотеза е, че в тях са погребвали урни с праха на умрелите.
Най-западната канара е най-високата. Дървена стълба води до гробница, евентуално на тракийски държател. На площадката пред гробницата са разкрити останките на раннохристиянска, а по-късно и на средновековна черква. Вдясно от вкопаната в скалата гробница са изсечени още 32 стъпала - към връх Света Марина. На самия връх траките са изкопали 3 на 3 метра контейнер за дъждовна вода. Въпреки жаркото юлско слънце намираме резервоара на половина цялостен. Гледката е изумителна - виждат се и каменните масиви на Глухите камъни, и скалните ниши, цялата котловина на Арда с виещата се речна " змия ", язовир " Ивайловград ". Ако биноклите бяха с нас, несъмнено щяхме да забележим и минаретата на Одрин.
Археолозите и през днешния ден не престават работата си в местността Глухите камъни. Те откриват човешко наличие тук още от четвъртото хилядолетие преди Христа.
Източните Родопи крият още десетки археологически съкровища - тракийски светилища и скални ниши, присъщи единствено за този регион. До с. Долно Черковище, на 10 км западно от Маджарово, да вземем за пример е Пчелната канара - в нея са изсечени над 100 трапецовидни и правоъгълни ниши, напомнящи на пчелна пита. При с. Сеноклас се срещат неповторимите скални слънца, а край с. Горно поле - остатъци от тракийска цитадела и издълбани в скалите басейни за религиозни ритуали.
Въздушните санитари
Наричат лешоядите " санитари на природата " и " въздушно ХЕИ ", тъй като те се хранят с мърша и по този начин защищават другите животни и индивида от болести. Затова изгубването на лешоядите води до увеличение на паразитните заболявания при хората. Тези големи птици с мощни човки имат застрашителен тип, само че в действителност са боязливи и в никакъв случай не атакуват домашни и диви животни. А са съвършени " чистачи " - група от 20 лешояда спокойно може за няколко часа да " заличи " натрупа на една крава.
В България се срещат три типа лешояди - белоглав, черен и египетски, два от които - белоглавият и египетският, живеят в скалите над Арда край Маджарово. Преди 50 години по нашите земи се е срещал и брадатият лешояд, само че той окончателно е липсващ. Бил е прочут и с името " костобер ", защото гълтам даже костите на труповете.
Макар че имат огромни криле (размахът на белоглавия лешояд надвишава 2 метра), те са мързеливи летци. Предпочитат да се реят високо в небето, носени от термиките - потоците от топъл въздух. Ако видите огромни птици да кръжат високо в небето, без да размахват крила, доста е евентуално да са таман лешояди.
От трите типа, които се срещат у нас, единствено египетският е прелетна птица. Когато мигрират към Египет, те не пресичат Средиземно море, защото над него няма топли въздушни течения. Летят само над сушата - през Турция, Сирия, Йордания, до Египет и даже до Централна Африка.
Днес в региона на Маджарово има 21 двойки египетски лешояди. Опазването им е мъчно, тъй като враговете им се множат - далекопроводи, вятърни турбини, ловци. Унищожаването на екземпляри от предпазени типове е закононарушение, само че това не стопира някои авджии. Всяка година природозащитници откриват убити от отрова птици. Не става дума за предумишленост - просто лешоядите са яли от отровни примамки, които хората слагат поради вълци и други хищници. Затова природозащитниците правят информационни акции срещу нелегалното потребление на токсини.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ